Направо към съдържанието

Алберт Лиханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберт Лиханов
Алберт Лиханов, 2011 г.
Алберт Лиханов, 2011 г.
Роден13 септември 1935 г.
Починал25 декември 2021 г. (86 г.)
Професияписател
Националност СССР,
 Русия
Активен период1953 – 2021
Жанрдетска литература, документалистика
Направлениекритичен реализъм, реализъм
НаградиОрден на честта, Русия Орден на дружбата Орден Червено знаме на труда Орден на честта Медал за 850-годишнина на Москва Медал за трудова доблест, СССР Юбилеен медал „За доблестен труд“ Ветеран на труда, Русия Медал за строителството на Байкало-Амурската магистрала, СССР Орден на Франциск Скорина, Беларус Медал Франциск Скорина, Беларуска ССР Медал Мовсес Хоренаци, Армения Орден за заслуги ІІІ степен, Украйна Орден на честта, Грузия Ордена „Кирил и Методий“ Орден на дружбата, Южна Осетия Президентски медал на Свободата (САЩ) – 2006
Уебсайт
Алберт Лиханов в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Алберт Лиханов (на руски: Альбе́рт Анато́льевич Лиха́нов) е руски съветски писател, автор на произведения в жанра детска литература.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Анатолиевич Лиханов е роден на 13 септември 1935 г. в Киров, РСФСР, СССР. Баща му Анатолий Николаевич е шлосер, а майка му Милица Алексеева е медицински лаборант. През 1958 г. завършва журналистика в Уралския държавен университет в Свердловск. След дипломирането си работи като литературен работник във вестник „Кировская правда“. През 1960 г. става участник на събитията залегвали в книгата му „Благие намерения“. В периода 1961 – 1964 г. е главен редактор на вестник „Комсомолско племе“, а в периода 1964 – 1966 г. е кореспондент на вестник „Комсомолская правда“ в Новосибирск.

Докато е в Киров публикува през 1962 г. в списание „Юность“ първият си разказ „Шагреневая кожа“.

От 1967 г. работи в Москва. Става дългогодишен служител на популярното младежко списание „Смена“, първо отговорен секретар, а от 1975 г. до 1987 г. е главен редактор. Едновременно става известен с публикуване на произведенията си в списание „Юность“. В периода 1987 – 1992 г. е председател на Управителния съвет на Съветския детски фонд „Ленин“ създаден по негова инициатива, а от 1992 г. е председател на Управителния съвет на Руския детски фонд и директор на Изследователския институт към него. Бил е президент на Международната асоциация на детските фондове През 1976 г. издателството „Млада гвардия“ издава избрани негови произведения в 2 тома, а в периода 1986 – 1987 г. в 4 тома. През 2005 г. са издадени 20 тома с неговите творби.

Произведенията на писателя са издадени в над 30 милиона екземпляра само в СССР и Русия. Седем от произведенията му са екранизирани. За произведенията си е удостоен с множество национални и международни награди.

През 1989 г. е избран за народен депутат на СССР и на Върховния съвет, и работи за приемането на Световната конвенция за правата на децата.

Той е академик на Руската академия на естествените науки от 1993 г., академик на Руската академия на образованието от 2001 г., почетен професор на Кировския държавен педагогически университет от 1995 г., почетен професор на Московския педагогически институт от 2008 г., „доктор хонорис кауза“ на Държавния университет на Белгород (2001), на Тюменския държавен университет (2006), на Санктпетербургския университет по хуманитарни науки (2007), на Токийския университет „Сока“ (2008), на Уралския държавен университет (2009). От 2010 г. е пожизнен академик на Американския биографичен институт, а Биографичния център на Кеймбриджкия университет го определя за личност на 2010 г. за постижения в областта на литературата и хуманизма. Почетен гражданин на Киров, а в Кировска област е учредена библиотечна награда на негово име.

Алберт Лиханов умира след тежко заболяване на 25 декември 2021 г. в Москва.[1][2][3]

  • О благородной королеве, золотых зернах и горячих сердцах (1959)
  • Да будет солнце! (1963)
  • Звёзды в сентябре (1965)
  • Вам письмо (1966)
  • Тёплый дождь (1968)
  • Деревянные кони (1971)
  • Крутые горы (1971)
  • Паводок (1972)
  • Музыка (1974)
  • Мой генерал (1975)
  • Солнечное затмение (1976)
    Слънчево затъмнение, изд.: ИК „Отечество“, София (1985), прев. Минка Златанова, Виолета Манчева
  • Голгофа (1979)
    Голгота, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, София (1989), прев. Цонка Дулова
  • Благие намерения (1980)
    Добри намерения, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, София (1989), прев. Цонка Дулова
  • Боря Цариков (1980) – биография
  • Высшая мера (1982)
  • Магазин ненаглядных пособий (1983)
  • Кикимора (1983)
  • Последние холода (1984)
    Последните студове, изд.: ИК „Отечество“, София (1985), прев. Минка Златанова, Виолета Манчева
  • Детская библиотека (1985)
  • Дети без родителей (1987)
  • Лежачих не бьют
  • Те, кто до нас
  • Джорж из Динки джаза
  • Свечушка
  • Невинные тайны (1990)
  • Мужская школа (1991)
  • Никто (1999)
    Никой, изд. „Хайни“ (2008), прев. Ганка Константинова
  • Сломанная кукла (2002)
    Счупената кукла, изд. „Хайни“ (2008), прев. Ганка Константинова
  • Преддетство
  • Слëтки
    Пролитане, изд. „Хайни“ (2013), прев. Румен Шомов
  • Мальчик, которому не больно (2009)
  • Девочка, которой все равно (2009)
  • Непрощенная (2013)
    Непростената, изд. „Хайни“ (2014), прев. Румен Шомов

Серия „Семейные обстоятельства“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Чистые камушки (1967)
    Чисти камъчета, изд.: ИК „Отечество“, София (1981), прев. София Бранц
  • Лабиринт (1969)
  • Обман (1973)
    Измама, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Емилия Гергова
  • Семейные обстоятельства (1977) – по „Измама
  • Мой генерал (1979) – ТВ филм, 2 епизода, сценарий
  • Благие намерения (1984)
  • Карусель на базарной площади (1986) – по „Голгота
  • Команда 33 (1987) – по „Воинский эшелон
  • Высшая мера (1998)
  • Последние холода (1999)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Garland в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​